Това се казва пълно щастие, без остатък ~ Десислава КАМЕНОВА
(Десислава Каменова, фотограф - Виолета Апостолова - Лети)
УЮТ
Иска ми се да ти кажа, че не те помня. Помня те, и всяка минута помня. Не мисля, че в миналото съм била такава фанатична. Случи се с теб. Не желая да те не помни! Това си е моя работа и не те въвличам. Тъгувам си скрито, непрекъснато и от време на време сядам сама на скамейка в парка. Ти си до мен и мълчим. Лъжа, приказвам си мислено с теб. Седим и гледаме залеза. Не съм самотна, единствено наподобява по този начин. Теб те има. Седиш някъде, вероятно на скамейка. Усмихвам се на слънцето. Обичам всички. Топла съм. Добра съм. Ти си някъде и те има. Има те. Това ми стига. Друг път си седнал съм и виждам да не те мисля. Старая се добре и се насърчавам да вардя отдалеченост. Всеки има потребност от въздух. Вървя си по улицата и знам, че свежите цветя, които купи от пазара са за мен. Усещам аромата им от стотици километри. Някой ми се кара, че би трябвало да спра болката с хапчета. Самотата ми е по този начин маскирана, че провокира отвращение. Никой не се сеща, че елементарното безмълвие е задоволително. Грижите завършват при първите признаци на усъвършенстване или след пет дни дискомфорт за полагащият грижи. Няма да приказвам. Ще оставя дните да си минават. Делникът е огромен прелюбодеец. Ставаш заран и става вечер. Някой споделя нещо, различен го прави и вечерта ти се смее в лицето. Още един убит от непознати потребности ден. Накрая, ставаш сакат и/или ням и недовиждаш. Колкото и да се взираш, множеството време е откраднато. Остава да пазиш загатна за твоята несамотна скамейка, и оня в никакъв случай неприснигнал действителен човек Става топло и си подготвен за сладостен захлас. Не се интересуваш дали е следващото заспиване. Това се споделя цялостно благополучие, без излишък. Рестото е на масата. Може да го вземе всеки.
Текст и фотоси: споделени с общителното подпомагане на Десислава Каменова
